Затворнически бунт в Куба

Кубинските сили за сигурност са предприели жестоки мерки за потушаване на затворнически бунт, съобщиха тази вечер неправителствени организации и опозиционери, предаде ДПА

Твърди се, че затворниците са протестирали срещу лошите условия и за политическа свобода в затвора „Каналета“ в централната част на острова. Хосе Даниел Ферер, опозиционен лидер, живеещ в изгнание в САЩ, публикува видеоклипове в социалните медии, за които се твърди, че показват протестите. Чуват се освирквания и викове „Родина и живот!“ - лозунг от протестите през 2021 г.

Твърди се, че на място са били разположени линейки. Непотвърдени съобщения сочат, че двама са загинали и няколко души са ранени.

Роднини на затворниците са се събрали пред центъра за задържане, според базираната в Мадрид организация „Защитници на затворниците“. Смята се, че полицията е използвала лютив спрей и гумени куршуми за справяне с безредиците.

Центърът за документация на кубинските затвори, базиран в Мексико, съобщи, че няколко души са били откарани в болница с наранявания на главата или в резултат на употребата на лютив спрей.

Куба е в една от най-дълбоките си икономически, социални и политически кризи след революцията от 1959 г.

Ситуацията напоследък се изостри от политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп спрямо острова. След заплахата на Тръмп за мита срещу доставчиците на петрол за Куба, страната официално вече не получава суровината от чужбина. Вашингтон се надява, че това ще принуди Хавана да проведе икономически и политически реформи.

Законодателният орган на Венецуела одобри законопроект за амнистия, който може да доведе до освобождаването на политици, активисти, адвокати и много други, предаде Асошиейтед прес. Агенцията отбелязва, че това може да се приеме като признание, че правителството е държало стотици хора в затвора по политически мотиви.

Одобрението бележи рязък обрат за южноамериканската държава, чиито власти от десетилетия отричат ​​да държат политически затворници. Това е поредният обрат в политиката след зашеметяващото американско военно нападение миналия месец в столицата Каракас за залавяне на тогавашния президент Николас Мадуро.

Изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, която предложи законопроекта в края на миналия месец, няколко часа по-късно подписа мярката, която очертава условията и изключенията за хора, които ще получат амнистия след месеци или години престой в ареста.

„Не е перфектно, но е голяма крачка напред. Това ще облекчи страданията на много венецуелци“, коментира депутатът от опозицията Нора Брахо.

Очаква се мярката да е от полза за членове на опозицията, активисти, правозащитници, журналисти и много други, които са били обект на преследвания от управляващата партия през последните 27 години. Това е последната промяна в политиката за Венецуела, където правителството бързо се съобрази с администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, включително миналия месец, когато преразгледа законът за петролната индустрия.

Базираната във Венецуела правозащитна организация „Форо Пенал“ изчислява, че над 600 души са задържани в страната по политически причини.

В дните след залавянето на Мадуро правителството на Родригес обяви, че ще освободи значителен брой затворници. Но роднини и правозащитни организации критикуват бавния темп на освобождаване.